Статии

Влизаме в ЕС, без да го познаваме

Ако не разберем структурата на съюза, не можем да се възползваме от неговите предимства


Александър ГЕОРГИЕВ

Част от тези, както и много други въпроси вече сме засягали в рубриката Европчеларство и всички редовни читатели на списанието донякъде са подготвени за промените, които ще настъпят в сектора. За онези, които са ги пропуснали, ще продължим да разискваме темата и през следващата година, защото е от голямо значение за оцеляването ни като производители.
Ще започна с основните неща, които е добре всеки пчелар да знае
- Присъединяването на страната ни към ЕС, най-общо, означава, че ставаме част от една обща система от правила и изисквания, които се съгласяваме да спазваме, и общи политики, които се задължаваме да следваме;
- Всяка страна в ЕС сама определя политиката си в сектор пчеларство, като се съобразява с Общата селскостопанска политика на Европейския Съюз, част от която е и пчеларството;
- Поради големите различия в разпространението на пчеларството и поради това, че политиката в сектора е национален въпрос, европейските нормативни актове - Регламенти и Директиви - са с общ характер и определят една обща рамка от правила и изисквания, валидна за Общността;
- Когато даден въпрос в пчеларския бранш не е застъпен достатъчно в националните нормативни документи на страната-член, тогава за този въпрос се прилага общото европейско законодателство;
- Към всички производители на храни в ЕС, в това число и към пчеларите, като производители на пчелен мед и пчелни продукти, най-строги са изискванията за качество и безопасност на храните;
- В ЕС се следва политика за производство, доставка и търговия с висококачествени и безопасни за човешкото здраве храни и хранителни продукти, които са произведени при спазването на набор от условия;
- Част от гореспоменатата политика е и практиката за документиране на процесите при производството на храни и хранителни продукти, което важи и за пчеларството;
- Конкретните изисквания при производството на храни се определят с нормативни актове на всяка страна-член и в съответствие с общоевропейските изисквания;
Това, разбира се, са само малка част от общите правила, които е добре пчеларите да знаят. Сега ще се опитам да отговоря на някои от конкретните въпроси, за които стана дума в началото?

На първо място, онова което може би вълнува най-много пчеларите, е дали след 1 януари 2007 година ще могат да продължат да произвеждат пчелни продукти, както досега? Краткият отговор е – да, ако в определен срок изпълнят набора от условия за този тип производство. Описано с малко повече думи, това означава, че никой няма да тръгне на 2-ри януари да обикаля по пчелините и да прави проверки. Това обаче не означава, че такива проверки изобщо няма да има. Точно обратното, тъй като до последния момент преди приемането ни в Общността един от проблемните сектори беше Земеделие, и по-специално Ветеринарен контрол, еврочиновниците в Брюксел са пределно наясно, че това и занапред трябва да бъде сфера, която да подлежи на сериозно наблюдение отвън. Следователно, проверки сигурно ще има, и най-вероятно те ще са внезапни, поради което трябва да сме подготвени.
Какво трябва да се случи?

При всяко свое посещение европейските инспектори, които засега посещават ветеринарните служби и предприятията, дават препоръки на съответните служби и институции в България какво трябва да се подобри в тяхната работа. Те, от своя страна, търсят оторизирани в секторите представители, чрез които информацията трябва да стигне до своя краен получател - в случая, до пчеларите. На този етап онова, което безпокои хората от Брюксел е, че все още у нас няма система за контрол на качеството на пчелните продукти, която да гарантира производството на безопасни пчелни продукти. Или, казано с други думи, е без значение как ще се казва тази система: добри практики, добри производствени практики; дали ще бъде проста или сложна и доколко ще бъде приложена, важното е, че такава система трябва да има. Част от тази система е и т. нар. документиране на процесите при производството, чрез което, при евентуално възникнал проблем, да може да се достигне до неговото начало и той да бъде отстранен. Тоест, ако някой предлага некачествен мед, трябва да има механизъм, по който той да бъде отстранен от пазара, за да не съсипва бизнеса на всички останали съвестни пчелари.

По отношение на нормативните документи, ще започна първо с българските. В последните 3 - 4 години в България се извърши хармонизация на българското законодателство с европейското, което ще рече, че българските закони и наредби, които са приети и вече са в сила, са в пълен синхрон с европейските. Поради това и основната част от законодателството, на което пчеларите трябва да се опират, е именно българското. Законите, които пчеларите трябва да познават, а за професионалните пчелари това е абсолютно задължително, са следните:
· Закон за пчеларството от 10.06.2003 г.
· Закон за ветеринарномедицинската дейност от 02.05.2006 г
· Закон за храните от 14.04.2006 г.
· Закон за животновъдството от 05.04.2004 г
· Закон за подпомагане на земеделските производители от 28.02.2006 г.

Освен тези закони, пчеларите трябва да са запознати и с основните наредби, които съпътстват тези закони. Най-общо, това е нормативната база, която пчеларите трябва да познават, защото там са описани всички права и задължения на тези, които искат да практикуват пчеларска дейност. Казвам това, защото повечето от пчеларите в България умеят много силно да искат някой да им помогне, без да си задават въпроса дали са изпълнили елементарните си задължения.

Иначе, основния европейски документ, който пчеларите трябва да познават, е Регламент 852/2004 г. В него, както и в Регламенти 853 и 854/2004 г. е дадена общата европейска рамка за пчеларството, на базата на която са изготвени националните нормативни документи на страните-членки.

Следващият основен въпрос, който стои на дневен ред пред повечето пчелари в България е "Какви са основните изисквания, на които ще трябва да отговаряме занапред"?

Отговор на този въпрос вече беше даден под една или друга форма. Всичко онова, което е специфично за страната, трябва да е отразено в националното законодателство. Въпросите, които не са засегнати там, са застъпени в европейските нормативни актове. В нашия конкретен случай вероятно ще има двустранен процес. От една страна, сигурно държавата, под натиска на европейската администрация, ще се опитва да наложи по-строги изисквания при производството на пчелни продукти. От друга страна, както досега, а, вероятно и занапред, близо половината от меда, който се произвежда у нас, ще се продава в други страни. Поради това самите купувачи ще искат гаранции, че медът, който купуват, е произведен при добри условия, и че самият процес на производство е документиран от страна на пчеларите.

Друг важен момент, освен документирането на производствения процес, за който пчеларите трябва да се подготвят, е засиленият ветеринарно-санитарен контрол. Тоест, всеки трябва да е наясно, че след като иска да произвежда храна, трябва да е готов във всеки един момент при проверка да покаже при какви условия добива меда. Наглед елементарни неща, като това да покаже в какво помещение центрофугира меда, каква центрофуга използва, къде и как си съхранява питите, какъв склад за готовата продукция използва и пр. Ако всеки пчелар си зададе сега тези въпроси, веднага ще разбере, че има много какво да подобри в своята работа. В подзаконовите нормативни наредби, които се отнасят за пчеларството (Наредба № 9 и Наредбата, която се подготвя в момента за директните продажби) са описани всички тези изисквания за условията, на които трябва да отговаряме при производството на пчелни продукти.

По отношение на ветеринарния контрол трябва да имаме предвид, че ще започнат внезапни проверки във всички обекти, които подлежат на ветеринарно-санитарен контрол. Това означава, че ако досега в очите на пчеларите ветеринарните лекари бяха хората, които трябваше да извършват профилактичните прегледи на пчелните семейства, но не го правеха, въпреки че получаваха пари за тази дейност, сега нещата бързо ще се променят. Вероятно, част от същите тези лекари ще бъдат специално обучени как да извършват внезапни проверки във всички обекти, където се произвеждат храни от животински произход. Така само след няколко месеца може би ще се сблъскаме с едно ново явление: на нашия пчелин да дойде същият ветеринар, който до вчера се страхуваше да не го ужили пчела, и да поиска да провери нашата работа. Ако обаче ние не сме изрядни, той, вече облечен в нова власт, ще има правото, при констатирани драстични нарушения, дори да ни забрани да произвеждаме мед, докато не отговорим на изискванията. Същите тези ветеринари ще бъдат овластени да съставят актове, с които да глобяват производителите. Още по-комплицирана става ситуацията, като знаем, че ветеринарно-санитарните инспектори на всички други страни-членки, след 1 януари 2007 г. ще имат право също да ни проверяват. И това е напълно нормално, тъй като консуматорите на българския мед в Германия, да речем, искат да знаят кой и при какви условия произвежда този мед и дали отговаря на всички изисквания за този тип производство.

Естествено, никой няма да тръгне да проверява всички пчелини наред. Обаче е много рисковано да си мислим, че точно нас ще ни прескочат, защото проверките ще са случайни и внезапни.

Друг въпрос, който много вълнува пчеларите е, след като вече няма да има граници и ние влизаме в един общ пазар
Ще можем ли да продаваме меда си свободно в другите страни-членки на Съюза?

Краткият отговор и тук е - да, ако отговаряме на изискванията. Обаче на кои изисквания? Така, както България има специфични нормативни изисквания за производството на пчелни продукти, такива имат и всички други страни-членки. Следователно, ако искаме да продаваме меда си в друга страна-членка на ЕС, например в Гърция, ние трябва да отговаряме, освен на българските, и на гръцките изисквания. Давам пример с Гърция, защото ни е съседка и вече много пчелари от Южна България тайничко се надяват следващата година вместо на базара за мед в Пловдив, да продават меда си, например, на пазара в Солун, защото за никого не е тайна, че там медът е с много по-висока цена. Обаче, за да стане тази мечта реалност, първо трябва да прочетем българските изисквания, да отговорим на тях, после да прочетем гръцките изисквания и едва когато изпълним и тях, с надлежна документация и известни познания по гръцки език, може да се опитаме да продаваме на техния пазар. Казвам това, за да стане ясно на всички още отсега, че свободни изпълнения от сорта:: “Догодина товаря меда на една кола и отивам на пазара в Гърция да продавам” просто няма да са възможни, ако преди това не сме изпълнили необходимите условия.

По-скоро бих препоръчал на по-крупните пчелари да формират големи партиди от 5 - 10 тона мед, който да се опитат да продадат директно на чуждестранен преработвател, за да избегнат поне един посредник по веригата. Това може да стане, ако предложат своя мед (предварително обработен на ишлеме в българско предприятие мед и придружен от заплатени от тях лабораторни анализи) на фирма, която купува мед от България. Ако това стане, пчеларят може да получи за меда си не 2,00, а 3,00 и дори 3,50 лв. за килограм.
Последния въпрос, на който ще обърнем внимание в този брой е
Ще получават ли българските пчелари субсидии, след влизането на страната ни в ЕС?

Както вероятно знаете, практиката при отпускането на субсидии за земеделски производители в ЕС е обвързана с обработването на земята. Базата, на която се определят субсидиите, е единица обработваема площ. Поради тази причина пчеларството не попада в мерките за директно субсидиране, според европейските нормативи. Това обаче не означава, че пчеларите не получават субсидии. Тъкмо защото пчеларството не попада в мерките за директно субсидиране, националните правителства в страните-членки, в които секторът пчеларство е широко застъпен, като Испания, Гърция и Португалия, вземат самостоятелни решения и подпомагат своите пчелари от националните си бюджети.

Такъв беше и случаят със субсидиите, които българският ДФ “Земеделие” отпусна тази година за пчеларите, реализирали качествен мед. Освен това, за пчеларство може да се кандидатства по редица други европейски мерки, по така наречените непреки плащания на земеделските стопани. Такива са например програмите за местно развитие, програмата за развитие на селските райони. По тези програми могат да кандидатстват отделни пчелари на проектен принцип за допълнително финансиране. Не случайно използвам думата кандидатствам, за да стане ясно, че няма практика в ЕС за раздаване на пари “на калпак”.

За всички възможни субсидии и програми, по които може да се подават проекти, се кандидатства. Такъв е принципът, който е приет в ЕС, и колкото по-бързо се настроим на тази вълна и се научим да мислим по този начин и най-вече да подготвяме проекти, толкова по-добре за нас. В противен случай, никой няма да ни пречи да седим отстрани, да мърморим, че никой не ни дава пари и да се оплакваме, че всичко е скъпо. Простичко казано, който се ориентира по-бързо в обстановката и се адаптира към новите условия, той ще спечели.

Естествено, ще продължим темата и в следващите броеве. За да има повече практическа помощ, всеки пчелар може да задава своите конкретни въпроси, свързани с приемането на страната ни в ЕС и с новите условия, при които се налага да работим. Писмата с вашите въпроси може да изпращате по електронната и традиционната поща.

в-к Пчелар
2007-01-20 14:53


Заглавия:
Страници 1 | 2


© www.rodopska-pchela.com  |  Всички права запазени.