Статии

Производство на пчелни майки в личния пчелин - Част първа

Селекция на пчелите в домашни условия

На фона на новите цени на майките, които са утвърдени за 2008г. такова занимание в домашни условия няма да бъде особено рентабилно за пчеларя, защото всъщност цените остават старите, като при това разходите за производство нарастнаха много, а освен това е предвидена и значителна държавна субсидия. Въпреки това считам , че познаването на технологията за производството на майки в личните пчелини има своето място в пчеларската практика. Основнен мотив за това е, че майките на пазара не винаги са с върхово качесво, особено тези, които са произведени извън оптималния за това период- през април,август или септември. Впрочем, по данни на Г.К.Василиади (1990), 50 % от майките на Руския пазар са непълноценни, а както е известно нашите технологии и дори условия на производство са много близки до техните.

Произведството на майки в домашни условия позволява не само те да се отгледат в най-подходящият период за това. Такова производство позволява да се отселекционират най-качествените майки, защото повечето от признаците по които съдим за това се откриват в процеса на производтво. Такива са например възрастта на пренесената ларва, размера и по-точно- височината на маточниците, привлекателността на маточниците и на излюпените майки за пчелите в отглеждача, времето на пронасяне на неоплодената майка, силата на отглеждача и нуклеуса и някои др.
Домашното производство има и известна превантивна функция срещу заразни заболявания, спестява пари и най-вече- може да се използва огромният генетичен потенциал на личните пчелини.
Преди да се започне със самото производство обаче, се налага да се подберат родителските семейства, т.е. да се направи извесна селекция.

Както се знае селекцията е наука с големи постижения. Тя е дала на човека много сортове и породи. Пра-старият принцип на подобряването е „добро по добро, дава добро”. В по-нови дни методите са напреднали значително. Прави се преценка на родителите по генотип, при някои видове се „присаждат” гени, дори от други биологични видове и пр. и пр. При пчелите обаче, по различни причини тя не е направила бог знае колко. Това никак не пречи всички наши проекти и отчети по селекция да започват с това, че тя, селекцията, можела да повиши добивите на пчелните семейства с 30 до 50 %.
”- Добре, ама дье гa...?- ще каже някой от „Него край”. Нещо повече, дори известният J.Louveaux (по Ж.Фер 2005) казва, че ”... на селекцията (при пчелите) се приписва много повече ефективност, от колкото тя притежава”; и още:”...редовната подмяна на майките е по-важна от колкото самата селекция.”

При целият скептицизъм, резултатите които постигат полските пчелари обаче, дава известна надежда и затова всъщност се спирам по-подробно на този въпрос. Те, само за десетина година еднопосочна селекция, при масово участие на по-едрите пчелари, които и прилагат инструментално осеменяване са създали отродие пчели, което на практика не боледува и не се роява. То се радва на растящ интерес и голямо търсене, и бурно започва да се разпростронява из съседните страни, като дори заплашва запазването на местната за този район европейска пчела.Тези резултати подсказват необходимостта от известна преоценка на програмите ни за селекция, но това е друга тема. Въпросът тук е какво може да направи отделния пчелар в собствения си пчелин, в настоящият момент за лична (и обща) полза?

Преди всичко, за да има някакъв ефект, трябва да има еднопосочност и масовост на селекцията, т.е повече хора да правят селекционен подбор и то по едни и същи признаци. Наистина, това е подразбиращо се условие, но за него дори не се говори (и пише) никъде. При това, при положение, че на всеки е ясно, че пчеларите така или иначе, съзнателно или не, правят своя селекция. Темата е мисля, сериозна и тя следва широко и по-често да се обсъжда.
Във връзка с това предлагам на вниманието ви някои аргументи и не голям брой възлови селекционни показатели, които са лесни за контролиране и същевременно са съобразени със съвременните разбирания по въпроса.

На първо място е признакът медопродуктивност .
Трябва да признаем, че това е което интересува най-много пчеларите - добивът на мед. Това е и водещият показател във всички разработки по селекция на пчелите. И въпреки очевидната му, (по моему) неефективност, той продължава и продължава да се изтъква на преден план, та дори и в последните публикации по този въпрос. Казвам неефективност и го повтарям, защото количеството мед, което едно семейство събира, зависи всъщност от 18 (осемнадесет!) различни фактора. И само един от тях е генетичният. Между тях има редица напълно случайни, като например момента на настъпване на главната паша. Ако той съвпадне с максималното развитие на семейството, ще се реализира голям добив, но ако закъснее с десетина дена се задейства роевият инстинкт и то автоматично ще бъде изключено от селекцията. Такова влияние може да има и разположението на кошерите- при нормално разположение то създава възможност за различна степен за налитане на пчели, а от там и различен добив.

Има и някои фактори, които са сравнително по-слабо изучени- например семействата като посъберат мед, постепенно намаляват интензивността на работа (при това в различна степен), докато напротив, ако се оставят на гол рой „работят като за последно”. Тук може да се причисли и т. нар. коефициент на отглеждане на пило – т.е. от 1000 яйца някои семейства отглеждат 800 пчели, докато други 600 например.

За да бъде картината още неясна, ще припомня, че през последните 10г например нито едно лято (нито пък зима) в България не е приличало на предходното, т.е. условията за развитие и медобер са били крайно различни. Тогава пригодни за какви точно условия на пашата селекционираме нашите пчели?
Впрочем, такава селекция може да бъде резултатна само при осигурен постоянен нектарен конвейр.
Затова считам, че подбирането на родителски семейства по решаващия признак „медосбор” е нерентабилно.
От казаното дотук не бива да се прави извода, че трябва да подбираме слабо продуктивни семейства или пък, че този признак няма никакво значение. Разбира се, че има значение, но той трябва да е само ориентиращ и в никакъв случай изключващ от селекцията.

Далеч по-точна представа за медопродуктивните възможности на семейството е (1) т.нар. способност на пчелите да натрупват големи количества мед Тя може да се установи чрез един простичък метод- чрез „теста на натрупването”. Той е създаден от генетика W.C. Rothenbuhler още през 1960г, но едва в по-ново време е преоткрит за тестване на родителски семейства. Идеята му е следната: едно и също количество млади пчели се поставят в отделни клетки и се подхранват със сироп. Онези, които са пренесли най-много сироп в питите си, определят семейството с най-висока способност да натрупват медови запаси.

На практика това може да се направи по следния начин: взема се една пита с пило, напръскват се пчелите по нея с пулвелизатор и се отброяват 50 пчели (аз вземам по 100).Те се поставят в клетка, в която има поне една празна питка, колкото цигарена кутия например. Впрочем, най-удобно е да се ползват луксозните пластмасови рамчета. На опитния пчелин в Дебелец използваме наблюдателна клетка, която събира три такива питки, а самата клетка е поставена в друга, по-голяма - с вместимост около 40л, затворена от всички страни с финна мрежа. Във външната клетка поставяме поилка, хранилка за сироп и друга за медено-прашецова паста. Така заселваме и други клетки, според броя на изпитваните семейства. Тези микро-семейства подхранваме с еднакви количества сироп в съотношение 1:1, а температурата на съхранение е стайна ( 27°С по методика). След седем дена измерваме теглото на питките. Пчелите, които за единица време са пренесли най-много сироп указват най-подходящите семейства по този показател.

Много (по-)важен за селекцията признак е проявата на роевия инстинкт(2). Възникването му носи много загуби за пчеларя. Дори самото му контролиране поглъща много труд – през целия роеви период е необходимо през 7 дена да се прави обстоен преглед на поне 1/3 от гнездото на всички семейства. (Поглеждането само от долната страна на питите-както се препоръчва в някои немски технологии, при нашите условия не носи особена полза). Преодоляването на роево настроение е още по-трудоемко, а изпускането на рой ликвидира семейството като производствена единица за сезона.
Понеже роенето е естествена черта на пчелите, то те не трябва да се отглеждат в тесни и задушни жилища, а до роевия период трябва да са имали възможност да изградят 2-3 нови пити. Откриването на силни и неройливи семейства, (които не са захранили маточници) в „ройливи” години, е цяло богатсво за селекцията. В „неройливи” години, за родителски се подбират сред най-силните, но които да не са заложили дори маточни чашки.

Безспорен селекционен показател е естествената устойчивост срещу заболявания (3) . При опити с ежегодно заразяване на пчелни семейства разположени на острови в океана, с американски гнилец, се установило, че около 0,1% от семействата не развиват признаци на заболяването. По-късно, при изучаване на естесвено отмрялите акари учените забелязали, че в някои семейства част от падналите акари са осакатени, а в други не са. Анализирайки причините, се оказало, че пчелите на някои семейства имат изразена нетолерантност към паразита и постоянно се опитват да го отстранят от тялото си. Задълбочавайки наблюденията се установило, че такива семейства имат нетърпимост и към всякакви нечистотии и замърсявания в кошера. Още по-късно се установило връзка на този белег с по-висока устойчивост към някои заразни и паразитни заболявания.

До скоро се смяташе, че този признак се обуславя от два гена- единият определящ способността да се откриват нечистотиите и другият –мобилизацията и скоростта на почистване. По-новите публикации показват, че този признак вероятно се обуславя от значително повече гени.

Така, на база проявата на инстинкта за почистване на гнездото, бил създаден тест показващ естествената устойчивост към заболявания. Той се състои в умъртвяване на 100 килийки запечатано пило и проследяване времето за отстраняването му . Това може да се направи , като се изреже парче от пита със запечатено пило с размери 5см/5см, оставя се да престои в хладилник или фризер, след което се връща на старото място. Умъртвяването напоследък се прави и без да се изрязва питата, като или сто ларви (25кв.см.) се промушат с игла, или се умъртвят на място с течен азот. Счита се , че ако до 48ч. са почистени 90% от килийките, семействата са качествени по този показател. Най-желани обаче са семействата, които са почистили мъртвите ларви за 24ч.
В условията на личния пчелин, достатъчно добра ориентировка за проявата на хигиенния инстинкт може да се получи, като върху рамките, преди да се постави покривната табла, се разстеле най-обикновена книжна салфетка. Това се прави на всички кандидат-родителски семейства. След това през 24ч се проверяват. Които семейства са си почистили рамките най-бързо, те са подходящите родителски семейства.

Агресивността е четвъртият показател за селекция. Той се подразбира от само себе си. Досадно и неприятно е да се работи с пчели, които се държат като убийци. Дори и да дават повече мед, както много практици у нас твърдят, пак не си струва. Впрочем, за условията и породите в чужбина се твърди , че такава връзка не съществува (Taber S.1987). Агресивността се установява обективно чрез измерване на отровните жлези на пчелите. За нея се съди също по броя на жилата на тъмно парцалче, размахвано над отворения кошер. Емперично може да се установява според броя на ужилванията при преглед и по поведението на пчелите, по преценка на пчеларя. Кротките пчели са спокойни по питите, не бягат и не се крият по тъмните места , повлияват се от дима на пушалката, а не се разлетяват в различни посоки. За по-голяма точност, при всеки преглед се записва субективната оценка , например :агресивен, средно, нормално агресивен и по-скоро кротък. Ако при прегледите за някое семейство повечето оценки са от три плюса, то това семейство не бива да се използва за разплод.

Някои специалисти в областта на селекцията твърдят, че реален и бръз резултат от селекцията на пчелите може да се получи само когато се използва хетерозисният ефект (Брат Адам 1980). Такава е праткиката в Англия, Франция, Австралия и др.(Фер Ж.2005). За да може той да се реализира обаче, е необходимо да има чисти изходни породи (отродия). Кръстоските дават високи резултати само в първо поколение. Развъждането им в последствие (второ и следващи поколения) дава влошаване на продукцията спрямо изходните породи. Това е закономерност, която впрочем всеки любител градинар вероятно е установявал, използвайки за „семе” ранни картофи от предходни реколти, хибридни домати и др. По тази причина стремежа трябва да бъде да се развъждат чистопородни местни пчели, от които да се реализира микро- или макро-хетерозисен ефект, като се кръстосват с други местни или дори метизирани произходи.

Окомерно чистотата на местната пчела(5) може да се установи по тъмносивия цвят на пчелите. Присъствието на малки ръждивокафяви петна отстрани на втория коремен сегмент (тергит) е допустимо. Наличието обаче, на едно или повече жълти поясчета на коремчето означава, че пчелите носят гени и от южна порода. Ако има и такива търтеи, това означава, че не само бащата, но и майката има смесени гени. За тези, които са свикнали да изпипват работата си следва да допълним, че сивия облик на пчелите не е достатъчен. Възможно е да има жълти ивички и петънца, които се намират в застъпения участък от предходния тергит и следователно са невидими при нормално положение на сегментите. Затова трябва пчеличката да се хване с наслюнени пръсти за крилата, да се намокри коремчето и (може да се използва и слюнка) и с пинсета леко да се разтегли. След това тя се поставя срещу светлината и се гледа за жълтенини. Още по-прецизно определяне на цвета е чрез умъртвяване на 10-50 бр.пчели, намокряне със спиртно-глицеринов разтвор и използване на класифицираща таблица.

Присъствието на „кръв” от кавказка порода се познава по-трудно. Видима разлика има само в цвета на търтеите- кавказките са матово-черни, сякаш посипани с въглищен прах, а не тъмно-сиви, с кафеникава седловинна ивичка образувана от власинки от ІІ,ІІІ и ІV гръбен сегмент на коремчето, както е при нашите.
При местните пчели запечатката на меда на младите пити е преимушествено бяла. Това качество е желано и от технологична гледна точка, защото позволява по-лесно разпечатване на питите, а може и успешно да се използва пламък на горелка за разпечатване на меда преди центрофужене.
Нашите пчели са по-скоро кротки и относително слабо ройливи.

Полагането на толкова труд и познания за да определим майчините семейства и да оставим подбора на бащините на случайността, си е чисто губене на време. Какви възможности имаме?
Най-сигурното е инструменталното осеменяване, но за него, в масовото пчеларсто още е рано да се говори.
Осигурявяне на пространствена изолация? Чиста проба вятър и мъгла. Майките летят на брачен полет до 5, 7 , понякога и повече км. от пчелина си (Станимирович и съавт.2000). При търтеите обсегът е двойно по-голям- до 10-15км (Кулинчевич 1991). Според Станимирович и съавт.(2000) те, в любовния си стремеж, могат да прехвърлят дори планински масиви с височина 1000м. Следователно пространствена изолация (дори от 10 км) не гарантира контролирано оплождане.
Далеч по-ефективно е тя да се съчетава с методът за съешаване в не типичните за брачен летеж часове. Препоръчваният часови диапазон е между 17 и 19 часа (по лятно часово време). Тогава се освобождават едновременно неоплодените майките и търтеите от бащините семейства.
Това, по мое скромно мнение е минимума от селекционни показатели за определяне на родителски семейства и технологичните мерки, които могат да дадат реален селекционен резултат за обозрим период от време, срещу минимални усилия от страна на пчеларя.


н.с. д-р Пламен Христов
База гр.Дебелец на ИЖН -Костинброд

в-к Пчелар
2008-02-12 12:50


Заглавия:
Страници 1 | 2


© www.rodopska-pchela.com  |  Всички права запазени.