Статии

ДО ТАШМАЙДАН И ОБРАТНО - Част втора

За обяд попадаме в една типична Балканска кръчма, както е казано в художествената литература.
В нея откриваме предостатъчен материал за изучаване на кухнята, но край нея и на манталитета на нашите съседи. Сред вкуснотиите се носи гълчава , която още както Алеко Константинов е забелязъл, е щедро гарнирана с терминология за женски прелести и неприкрити намерения за близост с нечия майка. С думи прости, псувните и тям подобните, се споменават тук като „добър ден”.
Но това не бива да заблуждава никого. В Сърбия хората имат силно изразени патриархални разбирания, ясна предствава за добро и лошо, както и за за национално единение, и за морал въобще. Поне на пръв поглед изглежда да е така. Доказва го например това, че непременно държат да ти върнат платената , но забравена на сергията стока, живите вериги на мостовете на Дунав по време на бомбандировките или пък по отношението им към брака. Съжителството без брак тук било рядко изключение, разводите оказва се, са с пъти по-малко, а жените им просто са прилично облечени. Женско лице, на което да ти идва да поставиш табела „Пази боята” направо не можеш да видиш. Дори и в самия Белград.

Но да оставим ний жените, а да си се върнем към пчелите...

И настоящият ни домакин Мариян Гойкович, и предишният, професор Момчило Зарубица, освен всичко останало произвеждат и млечице.Технологиите, които използват са традиционни и описани в литературата. Проф. Зарубица използва отглеждачи с обособено маточно отделение, в присъствие на майката, с периодично освежаване, а „Гойко Митич”, както го побългарихме господинът Гойкович- осиротено семейство с помощни семейства до него, от които прехвърля пчели и пило. Ларвите си пренасят в изкуствени маточници , на предварително поставено млечице (влажно пренасяне, защото има и сухо). Готовото млечице съхраняват в пеницилинови шишенца, които трябва да са от тъмно стъкло, запечатани с разтопен восък. Съхранението е във фризер, както го правим и ние.
Сега, като сме си само свои, можем да добавим, че този начин на съхранение вече не се счита за много добър. Шкендеров и Иванов (1983) посочват, че така млечицето след година съхранение губи значителна част от биологично активните си свойства. Това, че след година на такова млечице може да се заложат ларви за майки не е никакво доказателство за биологична пълноценност. Предварително поставеното млечице под ларвата не се използва за храна от нея, а само като субстрат за по-лесно снемане на ларвата от пренасящата игла. Пчелите, както е известно, изсмукват това млечице и поставят свое , което вече се използва за храна от личинките.
Сега има нови постановки за съхраняването на млечицето. Използвам повода само да ги пунктирам. Първо, важно е изваждането на млечицето от маточните чашки да се прави веднага след изваждането му от кошера.
Съхранението му в хладилник е допустимо, но само временно! До 1-1,5ч. При това не при температура около нулата (най-подтискащата температура за бактериите е при +3,8°С), нито пък при минус 18 и повече градуси. Най-подходящата температура за съхранение на млечицето е минус 6°С.
По-добре е обаче веднага да се подложи на т.н. адсорбация.Адсорбацията се прави, като в порцеланова паничка старателно се разбъркват една тегловна част прясно извлечено млечице с четири части адсорбент. Адсорбентът представлява смес от лактоза и глюкоза.Количеството на избраните компоненти зависи от тяхната влажност.(Лактозата е повече).
Обработеното млечице се поставя в тъмни бурканчета, старателно се притъпква, за да се отсрани въздухът и се затваря с навосъчена капачка , за да се херметизира.
След това млечицето може да се съхранява до 10 месеца в хладилник при минус 6°С, при практически напълно запазена активност,.
Ако се налага по-дълго съхранение , следва да се направи сушене под вакуум без нагряване и на два етапа, до влажност 0,7%. Така сухото и адсорбирано млечице запазва и лесно летливите си съставки, и заради това то се доближава по ефективност до най-високата постигана досега степен, до свежото.Това е подтвърдено и с биологични тестове- чрез изхранване на пчелни ларви. Процентът на получени междинни форми и майки е близък с този получен при изхранване на абсолютно свежо млечице.
Сушеното адсорбирано млечице е рекордьор по степен на запазване на биологичната си активност- три и повече години, (много повече от лиофизираното- това в таблетките от аптеките)!
Но това все още минава за новост и клиентите , и производителите трябва да имат време да я приемат.
Колкото до технологията за получаване на млечицето, нашата, изпитвана миналата година на опитния пчелин в Дебелец би била интересна на сръбските колеги. При нея се получава обилно количество млечице от напълно нормални семейства, без да се налага те да се преустройват, осиротяват, освежават или каквото и да било друго. Добива на млечице дори не ощетява добива на мед , а само се явява като допълнителна продукция.

Когато говорим за млечице, ако не съм ви омръзнал или пък ако някой проявява интерес, искам да вметна за един също удачен , но като че неизвестен у нас метод. Него ползват тук –таме и в Гърция. Ефективното на метода е заключен в модела кошер. Той е хоризонтален и поради това просто условие не се налага никво повдигане (ротиране) на корпуси и магазини. Пчелното гнездо е лесно достъпно през целия сезон.
Интригата тук е, че моделът е създаден в Русия, в Краснополяновск. Таранов пръв описва устройството и методът на работа с него. Рутнер, чул за него, попитал Войке какво мисли и този последния му казал, че „не си струва „масрафа”. Сиреч , че не става. Това Рутнер и записва в своя знаменит труд по майкопроизводство.
Днес обаче,тридесет години по-късно, този модел се счита за най-сполучливият майко-отглеждач, създаван някога (по Жил Фер 2002.) и се нарича не друго, а - европейски метод...
Кошерът , както вече споменах е лежак за две или дори три семейства. В случая, когато ще се получава млечице, в него се отглежда едно семейство. То е позиционирано в средата. Когато заеме 12 и повече пити, се прави преподреждане на питите. В средата се поставят пити със запечатано пило и празни , от страни се преграждат с ханеманови решетки и зад тях , от двете страни се нареждат питите с открито пило и яйца, питите с прашец и тези с мед.Там, между пилото се правят т.нар. „пчелни кладенчета” и след известно време се поставят маточните рамки. На всеки три дена те се подменят с новозаредени. На всеки 7-8 дена се прави преподреждане на питите (освежаване), по същият принцип- кърмачките с прясното пило- в страни, а люпещото се и опразнените- в средата, при майката. Добивът на млечице е рекордно висок- около кирограм за сезон.

В дома на Мариян Гойкович получаваме нагледен урок по дистрибуция и маркетинг на пчелни продукти. Неограничена смесица от сортове мед, сушени плодове, ядки и алкохол. И всичко това, в изумяващи опаковки и разфасовки.(Вж по-подробно в бр. 21 на в.”Пчели”.)
Струва ми се, обаче, че от това не ще може много да се поучим. След толкова години на буквално оцеляване на болшинството от българите, което продължава и в момента, навиците ни за пазаруване са насочени преди всичко и главно към нещата от най-първа необходимост.
Между впрочем, след няколко войни, ембарго и сега- криза, стандартът на нашите съседи си остава по-висок. Заплатите и пенсиите им са колкото нашите (и по-високи), но в евро, а цените- около нашите (има и по-ниски), но в лева. Затова и не е чудно, че продуктите на сръбското пчеларсто се продават главно на вътрешншя им пазар и то на завидни цени.

След сладки приказки на пчелина и усилено дешифриране на сръбските термини (кошнице, плодище, медище и пр.), поемаме към Белия или Хубавия град - Белград . Пътят обаче, ни превежда първо през селца и паланки, през градчета и ниви. Ето я истинската ненапудрена Сърбия. Тук ще видиш вехтичък трактор, там табела с надпис на кирилица- „За воденицата” и пр.
Разбира се, набиват се на очи и някои „леки” разлики. Например, никъде не може да се видят пустеещи ниви или скелети на оглозгани сгради. Запустели и изпоръждясали предприятия, също няма. Изглежда този феномен, барабар с целия ни безкраен преход, си е само нашенски.
По селата и градчетата много често липсват огради около къщите. От автобуса не мога да преценя дали това се дължи на човешкото желание за общуване или пък е другото: Сърбинът , може би, до толкова е сигурен в неприкосновенността на собствеността си, че не намира за нужно да се гради от никого. Дори и от мургавите си съграждани-„ромляните”.
Спомням си само, че преди няколко години за една нощ бяха арестувани няколко хиляди апаши и наркодилъри, и че след това те не бяха пуснати под гарация.
Тука хората не са чували също така за олио, примесено с минерално масло; за краве масло- с магарин; за кренвирши правени от брашно, кожи и сланина и пр. и пр ...

Налага се впрочем, малко да прекъснем. Навлизаме в някаква вилна зона на Белград. А-а, ето и огради има вече. Долу пред нас междувременно се е ширнало пищно море от сгради и паркове, властно прорязани от ръкавите на Дунав, с проблясващи вече на места светлинки , грандиозно очертаващи улиците сред човешкия мравуняк. Този колорит очевидно не е само търновски патент.
Нека да го погледаме.


Пламен Христов
2010-01-25 10:20


Заглавия:
Страници 1 | 2


© www.rodopska-pchela.com  |  Всички права запазени.