Статии

Запазване на наследството на остров Ла Палма

Жил Фер, Франция

Преди пристигането на испанците, на тези острови са живели местни племена, наречени гуанчи. Произходът им не е съвсем ясен. Същото може да се каже и за пчелите. През 1975 г. Ф. Рутнер първи описва пчелите от Канарските острови. Неговото морфологично изследване на местните видове, което обхваща само Тенерифе и Гранд Канария, показва родството на тамошните пчели с Apis mellifera iberica. Смята се, че първите заселници от полуострова по тези места са донесли със себе си пчелите. Друго морфологично изследване, наскоро проведено от секцията по биология на животните в Университета в Корбода, в което П. Де ла Руа и колеги правят ДНК тестове (1998 г.) показва наличието на два различни вида пчели. Пчелите от Ла Палма имат по-чист генен код от тези, изследвани на островите Тенерифе, Йеро, Ла Гомера и Гранд Канария. Оказва се, че наскоро пчеларите на тези острови са внесли видове като carnica, ligustica, caucasia и кръстоската Buckfast.

Този нерегулиран внос първо разнася всякакви болести сред пчелите и пилото.
В следствие на подобни кръстоски пчелите доказано стават по-агресивни, което допълнително затруднява работата на пчеларите. Оказва се опасно също и за съседи и туристи. Остров Ла Палма обаче е запазил чистотата на своите пчели, поради което се е опазил и от вароа и други болести по пилото. Единствено акарите и няколко различни вируса причиняват загуби преди няколко години от около 20% от популацията на пчели. Днес този санитарен проблем изглежда разрешен, благодарение на навременното третиране на два пъти с ментол. Ако поставените от управата на острова правила се подсилят, това положение може да се задържи още поне няколко години.
Черната пчела от Ла Палма не е агресивна и не краде.

Тя има същия инстинкт за събиране като черната европейска Apis mellifera. Преди всичко има много ярко изразен усет за чистота. Обикновените изследвания на мъртво пило, след дълбоко замразяване показват, че тези пчели имат изключително точен усет за забелязване и премахване на това пило. Дванайсет часа се оказват достатъчни, като това е при кошери, които още не са подбрани, иначе нормално отнема 48 часа за 90%-ово почистване с “жълта” кръстоска. Освен това тази местна пчела се адаптира добре към околната среда, към цикъла на цъфтеж и към климатичните условия.


в-к Пчелар
2007-01-20 14:25


Заглавия:
Страници 1 | 2


© www.rodopska-pchela.com  |  Всички права запазени.