Статии
Подготовка на пчелните семйства за главната паша
Долу пред нас междувременно се е ширнало пищно море от сгради и паркове, властно
разрязани от ръкавите на Дунав, с проблясващи вече на места светлинки , грандиозно
очертаващи улиците сред човешкия мравуняк. Този колорит очевидно не е само търновски
патент.
Нека да го погледаме.
Вече по здрач поемаме из улиците на „Београд”. Там откъдето преминаваме, те са
широки, движението е напрегнато, без да е припряно. Завиваме покрай централната
им ЖП гара, за кратко зърваме голяма сграда разпростряна от двете страни на улицата,
грандиозно обезобразена от бомба и се установяваме пред хотел, кой мислите? Пред хотел с близкото нам име: „Славия”. В него само срещу 5 евро получаваме нощувка и то в центъра на града.
Новият ден започва с аромат на кафе и пищна шведска маса. След здравословната
липса на вечеря, сега тя ни се струва като ... „главна паша”.
Малко по-късно всичките вкупом „долазяме” според местния термин, до пчеларската
изложба. Тя се провежда за 26?-ти път и се намира в парка Ташмайдан (ударението– на ма-то). По точно в „Мали Ташмайдан”. Името от турски, означава каменен мегдан , мейдан, (площад).
Сега това е оживен парк, в центъра на Белград. От двете страни на широките алеи
, точно на маршрута на градското население, са наредени като пъстър гирлянд сергии.
Те са богато отрупани с всичко, което се получава от пчелите и с всичко, което
се използва при отглеждането им.
Тръгваме по „Алеята на медоносните растения”. Една реализирана прекрасна идея,
с още по-прекрасни есенни цветчета, цъфнали на треви и дървчета с табелки.
Спираме за малко, за да почетем няколкото „черни” попове, които освещават тържествено
изложбата. Оставаме за малко повечко и заради белите като мляко моми, с натежали
блузки, които кършат стройни снаги в танци и хора, досущ като нашите.
С известно усилие ги изоставяме и поемаме из царсвото на пчелите.
Погледът ни първо се спира на нещо необичайно, подобно на сметачна линийка. С
нея, съобразно пашата за района, младият пчелар бързо разбира кога какво да прави- каква изходна
сила на семействата трябва да има, кога да започне стимулацията на майката, кога
да я ограничи, кога да я пусне отново и пр. за да получи максимален ефект. Вижда
ни се скъпа и отминаваме.
Между временно, на съседната маса забелязваме един дядо ентусиазирано да размахва
някаква кутия и често-често да споменава: „матицата това, матицата онова”. Веднага
разбираме, че става дума за производство на майки и евентуално- на млечице. Кутията
се оказва „Маленовичев кавез” с едноименен автор- Радослав Маленович от Ягодина.
Тоя „кавез”, между другото, е номиниран за награда от Гугъл, за новости в пчеларството.
След като разшифроваме водопадът от полу-познати и непознати думи се оказва,
че методът всъщност е преоткриване и модификация на един класически способ. Неговият
далечен първо образ е методът на Алей. При него, както знаем, пита с млади личинки се нарязва на
ивици, ларвите се разреждат и със здравите килийки от обратната страна на питата се залепват на маточна летва. Следва поставяне в отглеждач или стартер.
Ако племенният материал е много ценен (малко на брой ларви или пък от много ценни
майки), Цандер препоръчва килийките да се изрязват (изщамповат) една по една и
всяка да се залепя на дървено трупче. След това, то пък, се залепя на летвата
.
Бавното и по-трудоемко при този способ е прореждането на ларвите и след това,
закрепването на восъчната ивица или восъчните килийки на трупчета, и летвите.
Споменатите автори препоръчват това да се направи, като изрязъка от питата се
залепи с разтопен восък, но тук трябва много да се внимава за да не се прегреят
ларвите и да не се „прогори” ивицата.
Нашият дядо тук, решава този проблем много остроумно.Той кара пчелите сами да
залепят килийките с маточните ларви върху носещата им конструкция. Тя може да
бъде просто навосъчена маточна летва обаче, след това ще е затруднено отделянето
на зрелите маточници . Може да се използва и маточна рамка с предварително налепени
трупчета. Но това (лепенето на трупчетата) си е още една обемистичка поредица
от манипулации, все пак. Вместо това , той използва специални дървени трупчета , които обаче не ги лепи
върху летва. Те имат направени шлици (канали) от двете си срещуположни страни. (Вж снимка 1 и 2).Чрез
тези канали трупчетата се монтират леко, като се приплъзват в”джобовете” на простичка
телена конструкция, нагъната на „П” –образни извивки. Така предварително монтираните
много бързо и лесно трупчета на телените „маточни”летви, се подреждат на гърба на питата. (Тя предварително
е едностранно остъргана и на нея майката ще снася яйца). Първоначалното закрепване
на „маточните телове” (с трупчета на тях), се препоръчва да става също чрез разтопен восък, но само тук-таме. (Това струва
ми се, може да се прави и по-лесно).
Така работата по производството на майките се заключава в следното : поставя се едностранната пита с временно прикрепени на гърба и телове с трупчета,
в изолатора; там се поставя и майката и се затваря с ханемановата решетка. На втория ден майката
се освобождава, а на четвъртия- питата се изважда. С топъл нож се изрязват ивиците
по вече добре залепените от пчелите трупчета. Ларвите в килийките на ивиците се
разреждат така, че на всяко трупче да остане по една единствена здрава килийка
След това, две или три телени конструкции с трупчета се монтират на маточна рамка
и тя се поставя в отглеждач. И това е всичко.
Това, което непременно трябва да се допълни е, че за разлика от препоръките на
дядото, питата на която ще снася майката яйцата си, трябва непременно да бъде
млада (светла, девствена). Това е наложително, защото е доказано, че пчелите с неохота
преобразуват старата пчелна килийка в маточник и той винаги остава по-малък. Майката
в него – също. Носливостта и по-късно – и тя по-ниска.
Освен това, по същите причини, всяка оставена килийка трябва непременно да бъде
скъсена и разширена.
По-добре е според мен, ако позволите, да се ползва не едностранно изстъргана пита, а направо предварително подготвена
през пролетта, восъчна основа. Тогава пчелите ще залеят с восък закрепените привременно
някак си телени конструкции с трупчетата, заедно с изграждането на новите килийки
от другата страна. Така не се налага предварително да се топи восък и да се прилепят
трупчета. Закрепването ще става без каквото и да е участие на пчеларя, а и отгледаните майки ще са по-качествени, поради новите и по-лесни за преформиране килиийки.
Прореждането на излишните ларви би могло да се прави не една по една, а чрез
шаблон наведнаж.
Чрез „кавеза” на Радослав Маленович, методът на Алей безспорно придобива по-промишлен
вид, не изисква никакви особени инвестиции и може да се използва успешно през
цялото лято, за разлика от Йенетровия апарат, например.
Като стана дума, Йентеровият апарат , който откриваме в съседство, има дребна,
но и важна разлика от модела , който се продава у нас. Този на нашия пазар, да
го наречем класическия модел, има множество дънца, които едно по едно трябва да
се пренасят в маточните чашки. На практика времето за това е горе-долу толкова,
колкото за пренасянето на ларвите с преносната игла в маточните чашки при обикновенния
начин. Ако пък опреторът прилага „сухото” пренасяне, може да се справи и по-бързо.
Това лишава методът на Ангел Марков, реализиран чрез питата на Йентер, от важно предимство- бързината. Затова тук се използва модел с малко и елементарно
приспособление. С него се залавят през едно, всички дънца в редицата на пласмасовата
пита и се монтират в маточните чашки, обаче наведнаж . След това се снемат останалите в питата дънца от същата редица и се монтират
в съседните чашки и т.н. Така вече времето за монтирането на дъната се съкращава
примерно, десетократно.
Зървам за миг и френски модел на Йентеровата пита- на фирмата „Nikot”. Той пък е взел „назаем” идеята от руски патент, (имам го). При него вместо подвижни дънца, на изкуствените пчелни килийки се
монтират направо маточни чашки. Майката си пъха коремчето в килийката и си „мисли”,
че снася в тясна килийка.Само че дъното и е всъщност дъно на маточната чашка.
На четвъртия ден тези чашки се изваждат и се монтират на маточна летва.
На изложбата откриваме още нещо полезно за производителите на майки и на млечице.
Това е калъп за отливане на восъчни чашки, изкипрен и блеснал като ювелирен продукт-
достойна продукция на тамошен военен завод. Впрочем, това не е чак толкова ново,
защото леенето на чашки по принцип е известно , а и защото бе изложено от създателя
си- Стево Галич, още през 1991 на пчеларския събор във Велико Търново. Той представлява
разглобяем метален калъп, на който се отливат всички маточни чашки за една летва, обаче
заедно с подложките си.Тази подложка в случая се явява восъчна лента с дебелина
3-4 мм и замества напълно дървените трупчета.Това позволява чашките да се монтират на летвата наведнаж.
Самото произвеждане на чашките било, според „другарот” Галич, с много голяма производителност на труда, а те самите били за многократна употреба.
Решаваме обаче, че това също можеме да го причислиме към движението „направи
си сам” и продължаваме по-нататък.
Едва тук , на стотици километра от дома и 30-40 години след публикациите, откриваме
блузони, направени именно от материята „пресован лен”. За нея е доказано, че е
най-подходящата материя за пчеларско облекло, защото държи най-хладно през лятната жега, спира успешно
вредните за кожата UV-лъчи и жилата на пчелите, и за която никой производител в България явно нищо не е чувал. Даже и плата го няма.
Полезно и хитроумно ми се вижда, и едно просто приспособление за точно, и бързо
дозиране на течни медикаменти- пероцин, оксалова киселина и др. Натискаш обикновеното
пластмасово шише с лекарство, след това обръщаш и пак натискаш, но вече в междурамието.
И това е всичко.Няма преливане , връщане на предозираното и пр.
И него почти всеки може да си го направи сам.
Безспорно, най-забележителна ми се видя масата на главния редактор на „Сръбски пчелар”- на „пощования” (уважаемия) господин Драгослав Шеш. Тук , само че , на монитор и на хартия виждаме нещо уникално:
как пчели си „крадат” оплодени яйца, за да си отгледат майка, например...
Или пък нуклеус за оплождане на майка, представляващ не друго, а обикновен буркан –шестограмен като пчелна килийка и пласмасов. Той се
поставя в отвора на хранилката на силно семейство, пчелите изграждат в него далачета и поставят мед в тях. Като узреят маточниците
, бурканът се затваря заедно с пчелите и се занася далече от пчелина. Тогава се
поставя маточникът. След пронасянето, майката безпроблемно се придава направо
с буркана и с пчелите в него, като само се захлупва върху отвора за хранилката. Нуклеусът
е красив като картинка.
Тук виждаме и не какво да е, а роботизиран станок за серийно армиране на восъчни основи!. За справка, принципът на това
зателване не е изобретение на Венер, а е сделано в USA.
Откриваме и една принципно нова технология за производство на майки. При нея семейството-отглеждач
(без да е нужно да е супер силно и стеснено) се поставя в условията на първото зимно-пролетно пило. Тогава , оказало се, пчелите хранят ларвите си като за последно- млечицето
е така обилно, както никога след това през годината. И то е логично: ако не се
„завърти” колелото с пилото, при това енергично, семейството може да загине. Обаче
така и майките ставали супер!
Позволява ни се да разгледаме и схемата на една горе–долу също нова методика.
Тя, сякаш е разработена точно за нашите сапардаджии. Чрез нея човек може да си увеличи броят на пчелните семейства десетократно (от 100 на 1 000) в рамките само на един сезон (и то подразбира се, и да могат успешно да презимуват). Само като справка искам да припомня, че в преписваните и преиздавани книги
по пчеларство се казва, че е допустимо годишно увеличаване на броя на семействата
с едва със , забележете, цитирам: „десет до двадесет процента” (Календарен справочник,1998,
стр. 195, но и другаде).
Е, майче само заради това си заслужаваше човек да дойде на тазгодишния Ташмайдан.
Изложбата впрочем, изобилства от още много любопитни и полезни неща. Има всевъзможни лекарствени средства, уреди за прилагането им,
изпълними тестомесачни и разпечатващи машини, центрофуги, а дървенията е като
съща мебел. Може да се види и какво ли още не.
Може да се побеседва и със самите Чорбич, Кантар, Умелич. Човек може да се полюбува
и на последните томове на Умелич- тези за медоносните растения. Забележителна
работа! Всяко медоносно растение освен с описание е показано и в пет стадия на своето развитие с превъзходни цветни снимки. (И цената е супер (висока)).
Със сигурност, всеки посетител може да намери по нещо интересно за себе си. Даже
бих казал: по няколко неща. Впрочем, като се сещам за денковете с покупките, едва побрали се в автобуса и като съдя по размерите им, явно и другите са били на това мнение.
Всъщност истината е, че тук, с часве може да обикаля човек в напразно търсене на онова, което го НЯМА.
При това на цени, които са по-ниски от тези у нас.
Така долази-отлази, нагоре-надолу, човек остава без крака. Аз обаче, отдавна
съм запланувал и разходка из вечерния Белград. И, тя, повярвайте, не ще остане
за в бъдещето.
Пък и какво стана с тия сръбкини , бе?...
в-к Пчелар
2008-01-11 22:43
Заглавия:
Страници 1 | 2
|