Статии
ДО ТАШМАЙДАН И ОБРАТНО - Част първа
Винаги съм си мислел, че пътеписите (както впрочем и мемоарите) са четива интересни главно за пишещите ги. С натрупването на впечатления обаче, човек започва да си мисли, че това което е видял може пък да е интересно и за някой друг, и решава да го сподели. По това се подвеждам и аз, и започвам. Още повече, че Сърбия си е едно предизвикателство. Това е удивителна страна. Нейната природа, хората с тяхния манталитет и народо-психология, са изключително близки с нашите. В това отношение впрочем, може би няма друга такава страна в света, та дори да включим в сметката и Русия. Сръбското пчеларството освен това, е реализирало някои крайно интересни идеи и концепции, а същевременно езиковата бариера е крехка, на места дори прозрачна.
Пък и, както е известно, тя има сърцата музика и ... знойни , гледани, както се казва, представители на нежния пол.
Та сядаме в автобуса, и докато се запознаем със съседа си по място се озоваваме пред табела на кирилица- РЕПУБЛИКА СРПСКА. Пет съгласни една след друга- аферим. Поляците могат само да завиждат. Границата минаваме без проблемно, но както е известно това не всякога е бивало така. Нали сме си съседи... . Пътуваме из Сърбия в тъмнината и неусетно се сещам , за войната тук преди десетина години и за медийната врява у нас по този повод. Сещам се за това, че единствено медът не бе поел от отровите при бомбандировките. При това при условие, че целите растения, почва и води са били натровени, а при някои култури- марули (например), се появили уроди-мутанти. Спомням си също, и как „добрите” показваха из телевизиите като съща атракция бомбардирането на жп-мост, и как миг след това от тунела „напълно неочаквано” (разбира се), изскочи пътнически влак и как той полетя в пропастта едно към едно заедно с хорта в него... И още други неща. Пази Боже.
Пътят е дълъг и човек се сеща за това-онова.
На разсъмване пристигнахме в Кралево. Намираме се в централна Сърбия, на около 200 км от България и на 100-150 км. южно от Белград. Преди обяда посетихме пчелин в съседно село. Вън от подробностите, правят впечатление някои общи черти, които се открояваха при всички следващи посещения. Например това, че системата на пчеларстване и тук преимушествено е Дадан-Блатова. Предпочитат се десет и още повече- осем рамковите.Дъната във всичките видяни пчелини бяха мрежести, при това целогодишно, и за стационарните и за подвижните. Мрежестото дъно винаги се съпътствува и с мрежеста покривна табла. Тя представляваше 10-12 см-ова надставка, с мрежа и хранилка в горния си край.На питите през лятото стои найлонов лист, през който лесно може да се контролира развитието на семейството, а през зимата той или бива подгънат , или пък заменен с вестници, велпапе или нещо подобно. Това с мрежите е едно решение на практиката, добило популярност сред сръбските пчелари най-вече вероятно заради добрите си резултати. То баче, драстично противоречи на схващанията на нашите корифеи на пчеларската наука. Знаем за препоръките на големият Любен Радоев за затваряне на междурамията с летви или пък за тези на обичаният Величко Величков- гнездото да се стеснява драстично и да се уплътнява с възглавници, за да няма влага и да е топло. Цели поколения пчелари са треперели за това колко сантиметра да е отворен долният вход, дали да има горен, как да се насочва въздушната струя и пр. и пр. А сега изведнаж- течение колкото ти душа иска. Съвсем логичен е въпросът – „Каква е истината. Как трябва да се постъпва”.
Свободно живеещите пчели в природата дават противоречиви отговори на тези въпроси. От една страна есенно време виждаме, как пчелите стесняват прелките с малки планини от прополис (дори може така да го стеснят, че да се задушат), как замазват всички процепи по таблата и стените. Дори когато избират ново жилище топлозащитните му качества са един от най-важните критерии. От друга страна, всеки пчелар е виждал, как обърнати , отворени кошери, валяни от дъжд и сняг, са презимували успешно и са се развивали идеално след това.
Какво казва науката? Един научен експеримент в тази посока , проведен в Германия, през осемдесетте години (на мин. век) дава известна пълнота. Проследено било развитието и добива на две групи изравнени семейства- такива , зазимени по правилата: стеснени и затоплени и други, напротив- с отворени всички входове и люкове. Оказало се, че затоплените семейства зимували по-икономично (с 2-3 кг мед), започнали отглеждането на пило по-рано, пролетното заслабване било по-силно проявено и като цяло за сезона събрали около 20-25% по-малко мед от „моржуващите”. Авторите обясняват факта с това, че пчелите са отглеждали пило в момент, когато в природата напълно липсват условия за това. Това пило е било изхранвано изцяло за сметка на резервите на пчелите, което силно ги е изтощило. Пчелите от студените кошери захранили първото си пило по-късно и увеличили площите му едва, когато станало по-топло, т.е когато се появили естествени условия за това. Смяната на зимувалите пчели протекла по-късно и по-незабележимо, когато в кошера вече имало много пило. В края на краищата тези семейства станали по-силни, по-не се роявали и събрали в края на краищата повече мед.
За жалост този опит не дава категоричен отговор на поставения въпрос. Та нали всички препоръки за драстично стесняване и затопляне са подплатени с предварителни опити за това как именно се повишава добива в резултат на прилагането им. Освен това, медоберът зависи от множество конкретни особености на пашата и това , че в Германия нещо е дало резултат още не означава, че при нас ще бъде същото. Докато науката изясни окончателно този въпрос, можем да кажем, че до януари, средата на февруари е допустимо кошерите да се оставят при по-голяма вентилация. Скоро след появата на пилото обаче, е логично да се намалят топлозагубите. В случая- да се постави плътно дъно под плодника. След това, по моему, при първа възможност семейството трябва да се стесни и затопли; обезателно да се отстрани долният корпус, ако го има. И колкото по-навреме се направи това – толкова по-добре. В това съм се убеждавал многократно. За това пишат и много по-големи от мене (Таранов ,1976). Впрочем, само най-силните семейства може би не се нуждаят то подобна намеса (тези с над 2 кг пчели).
Затоплянето и стесняването ( и сдружаването) на по-слабите семейства обаче, още при зазимяването се смят за задължителни.
В началото на май (когато започне интензивна вентилация през обедните часове), дъното може/трябва да бъде заменено с мрежесто.
При употребата на мрежесто дъно възниква още един проблем. За него се говори съвсем от скоро. Появявиха се данни от пчелари практици за това, че под такова дъно ( с телена мрежа 3 на 3 мм) , по намаслената хартия, която е поставена за контрол на естествено отпадналите акари, се откриват и части от пчелни крачета. И то не малко. Т.е. оказва се , че мрежата наранява и дори отскубва цели крачета на част от пчелите.
Тази, която ползват нашите сръбски колеги е много привлекателна- тя е лека, неръждаема, може да се обгаря. Според горното твърдение обаче, тя вероятно е още по-опасна, защото не е плетена , а е с изрязани, щамповани отвори. Т.е. тя има остри ръбове, а освен това те, отворите, са ромбовидни и повлечените крачета към острите им ъгли попадат директно в нещо като ножици.
Патентовано специално дъно, решаващо този проблем се рее някъде в Интернет-а. При повторното му „залавяне”, надявам се да бъде публикувано.
Подобно дъно , но с белгийски адрес е показвано многократно в Плевен.Това са три-сантиметрови изключително гладки тръби с разстояние между тях около 3 мм. , по които пчелите лесно се придвижват, а акара се хлъзга и пада под кошера.
Според мен, проблема би могъл лесно да се разреши, ако на мрежата се нанесе тънък восъчен филм (да се полее разтопен восък). Така „клещите” образувани от пресичането на перпендикулярните телчета ще се залеят с восъка и дори ще се заоблят, а пчелите ще се придвижват доста по-лесно, вече в естествена за тях среда.
Много интересна е технологията на съхранение на прашеца, която прилага Доле Стефанович.(Виж предишния брой). Вероятно тя е по-добра от досега препоръчваната, защото щом съхранява напълно оплодителната му способност година по-късно, вероятно съхранява добре и лечебните му свойства. Иначе и там, както и при нас, напук на изследванията за много вредното влияние на светлината, прашеца се предлага в прозрачни опаковки.
Обмяната на мнения междувременно се е пренесла в двора на един от пчеларите и на фона на вълчи мезета, и на сливовата ракия , (технологията за която, оказа се, няма нищо общо с нашата) се разгорещява. Разбира се всички имат да споделят свой опит. Очаква ни обаче още едно посещение- в „медарската работилница” на Мариян Гойкович, а след това и много важното мероприятие – обяд в автентична гостилница на пазара на градчето със звучното име Чачак.
Ако някой е позабравил вкуса на печено прасенце, моля да заповяда с нас.
(Следва)
ДО ТАШМАЙДАН И ОБРАТНО
Част втора
За обяд попадаме в една типична Балканска кръчма, както е казано в художествената литература.
В нея откриваме предостатъчен материал за изучаване на кухнята и манталитетът на нашите съседи. Сред гълчавата , още както Алеко Константинов е забелязъл, изобилстват подмятания за женски прелести и неприкрити намерения за близост с нечия майка. С други думи, псувните и женската анатомия се споменават тук като „добър ден”. Но това не бива да заблуждава никого. В Сърбия моралът е на почит. Поне видимо повече, от колкото у нас. Например съжителството без брак тук е рядко изключение, разводите са с пъти по-малко, а жените им са прилично облечени. Женско лице, на което да ти идва да поставиш табела „ Пази боята” направо не можеш да видиш. Дори и в Белград.
Но „да се върнем към пчелите...
И настоящият ни домакин Мариян Гойкович и предишният, професор ....... освен всичко останало произвеждат и млечице.Технологиите, които използват са традиционни и описани в литературата. Проф. .......използва отглеждачи с обособено маточно отделение, в присъствие на майката, с периодично освежаване, а Гойко Митич, както го побългарихме господинът Гойкович, осиротено семейство с помощни семейства до него, от които прехвърля пчели и пило. Ларвите си пренасят в изкуствени маточници , на предварително поставено млечице. Готовото млечице съхраняват в пеницилинови шишенца, които трябва да са от тъмно стъкло, запечатани с разтопен восък. Съхранението е във фризер, както го правим и ние. Сега, като сме си свои, можем да добавим, че този начин на съхранение не е най-добрият. Шкендеров и Иванов (1983) посочват, че така млечицето след година съхранение губи значителна част от биологично активните си свойства. Това, че след година на такова млечице може да се заложат ларви за майки не е доказателство за биологична пълноценност, защото предварително поставеното млечице под ларвата не се използва за храна от нея, а само като субстрат за по-лесно снемане на ларвата от пренасящата игла. Пчелите, както е известно, изсмукват това млечице и поставят свое , което вече се използва за храна.
Сега има нови постановки за съхраняването на млечицето. Използвам повода само да ги пунктирам. Първо, важно е изваждането на млечицето от маточните чашки да се прави веднага след изваждането му от кошера.
Съхранението му, но само временно (1-1,5ч) след това е в хладилник, но не при температура около нулата, нито пък при минус 18 и повече градуси. Най-подходящата температура е при минус 6°С. Най-добре е обаче веднага да се подложи на т.н. адсорбация.
Адсорбацията (поглъщана) се прави като в порцеланова паничка старателно се разбъркват една тегловна част прясно извлечено млечице с четири части адсорбент. Адсорбентът представлява смес от лактоза и глюкоза.Количеството на избраните компоненти зависи от тяхната влажност.
Обработеното млечице се поставя в тъмни бурканчета, старателно се притъпква, за да се отсрани въздухът и се затваря с навосъчена капачка , за да се херметизира.
След това млечицето може да се съхранява до 10 месеца в хладилник при минус 6°С при почти напълно запазена активност.
Ако се налага по-дълго съхранение , следва да се направи сушене под вакуум без нагряване. Така сухото и адсорбирано млечице запазва и леснолетливите си съставки, и заради това то се доближава до най-висока степен до естественото.Това е подтвърдено и с биологични тестове- чрез изхранване на пчелни ларви. Процентът на получени междинни форми и майки е близък с този получен при изхранване на абсолютно свежо млечице.
Сушеното адсорбирано млечице е рекордьор по степен на запазване на биологичната си активнос- три и повече години, (много повече от лиофизираното , това в таблетките от аптеките)!
Но това е все още новост, и клиентите , и производителите трябва да имат време да я научат.
Колкото до технологията за получаване на млечицето, нашата, изпитана миналата година на опитния пчелин в Дебелец би била интересна на сръбските колеги. При нея се получава млечице от нормални семейства, без да се налага да се преустройват, осиротяват и каквото и да било друго. Добива на млечице дори не пречи на добива на мед , а се явява като допълнителна продукция.
Пламен Христов
2010-01-25 10:22
Заглавия:
Страници 1 | 2
|
|
